Ерготерапевтът работи с деца и възрастни с аутизъм, за да им помогне да изпълняват по-добре ежедневните дейности. Ерготерапията е една от трите най-често предлагани терапии в училищната среда (заедно с логопедията и поведенческата терапия); Ерготерапевтите могат да работят по огромен набор от цели, от по-добър почерк и умения за игра до сензорна интеграция.
Какво е ерготерапевт?
Ерготерапевтите имат широк спектър от умения и могат да работят във всякакви условия – в болница или клиника, в училище, в дома или в обществена среда.
Техният общ фокус е върху подобряването на способността на човек да участва в дейностите от ежедневието, но тези дейности могат да включват всичко – от училищна работа и игра до миене на зъбите и кулинарни занимания.
Защо е необходима ерготерапия при деца с аутизъм
Ерготерапевтите често работят с деца, които имат физически затруднения в резултат на разстройства като церебрална парализа или травматично мозъчно увреждане. Децата с аутизъм може да нямат големи физически увреждания, но много от тях се борят със специфични предизвикателства, включително:
- Нисък двигателен тонус (слаби мускули);
- Сензорна дисфункция (твърде силен или твърде слаб отговор на допир, звук, светлина, мирис или вкус);
- Трудности с двигателното планиране (липса на координация);
- Липса на имитативни умения, които помагат на невротипичните деца да усвоят умения за игра и умения за ежедневен живот;
- Липса на социални умения, които помагат на невротипичните деца да се научат как да участват във физически дейности в групова среда.
Всички тези предизвикателства могат да бъдат адресирани чрез различни форми на трудова терапия. Ерготерапевти, които работят с деца с аутизъм, могат да се специализират в (например) игрова терапия, терапия на почерка, терапия на сензорната интеграция, терапия на социалните умения или дори поведенческа терапия.
Разработване на планове за терапия
Тъй като всяко дете е различно, ерготерапевтите, които работят с деца с аутизъм, разработват индивидуални планове, за да отговорят на нуждите на всяко дете. Важно е да се отбележи, че ерготерапевти, които работят в училищата, трябва да се съсредоточат върху нуждите, идентифицирани чрез индивидуалния образователен план на детето, докато терапевтите, които работят у дома или в центрове, имат по-широк набор от възможности.
Обикновено ерготерапевтите използват добре установени тестове и оценки, за да определят нуждите на детето от подкрепа. Един такъв тест е Модифицираният контролен списък за аутизъм при малки деца (M-CHAT), а други включват:
- Оценка на училищната функция (SFA);
- Детска оценка на участието и удоволствието/предпочитание за дейности на децата (CAPE/PAC);
- Оценка на житейските навици (Life-H);
- Оценка на движението за деца — второ издание (ABC2)
- Тест за моторни умения на Bruininks-Oseretsky, второ издание (BOT-2);
- Мярка за сензорна обработка;
- Сензорен профил;
- Тест за сензорна интеграция и праксис (SIPT).
В допълнение към тестовете, ерготерапевтите често наблюдават деца в различни условия, за да видят колко добре са в състояние те да изпълняват задачите от ежедневието. Например, те могат да наблюдават дали детето може да облече и закопчае якето си, да пише в тетрадка, да играе подходящо на детската площадка, да реже с ножица или да участва в групова дейност. Терапевтите могат също така да наблюдават дали специфични сензорни сигнали, като флуоресцентни светлини, звънци или силни миризми създават трудности за детето.
След като тестовете и наблюденията приключат, терапевтите разработват набор от индивидуализирани цели за детето. Те са много лични и зависят от нивото на подкрепа и специфичните нужди на детето. Някои вероятно ще са свързани с личната хигиена и житейските умения, други с академичните среди, а трети с функционирането в социалната среда. Например:
| Академични цели | Умения за ежедневен живот | Социално функциониране |
| Използва правилно ножицата | Мие зъбите самостоятелно | Хвърля и хваща топка |
| Изписва четливо букви | Закопчава якето с цип с минимална помощ | Скача на батут |
| Използва правилно четка за рисуване | Връзва обувките с помощ | Използва самостоятелно люлки |
Как работят ерготерапевтите с деца с аутизъм
Ерготерапевтите могат работят с деца с аутизъм в училище. Те могат да работят в класната стая или да изтеглят детето да работи с тях един на един. В някои случаи училищата имат „сензорни стаи“, където децата могат да си взаимодействат с вътрешни люлки, топки, батути и друго оборудване. В други случаи терапевтът може да носи със себе си топки за упражнения, въжета за скачане и друго оборудване. Освен това терапевтите могат:
- Използват техники за укрепване на ръцете и краката на детето;
- Осигуряват инструменти като утежнена жилетка или голям молив, за да подобрят фокуса и да улеснят определени задачи;
- Работят с детето в типични училищни условия като междучасия, час по физическо, час по рисуване или час по музика.
В някои случаи, особено при много малки деца, ерготерапевтите отиват в дома на детето. Те дори могат да работят директно с родителите, показвайки им как да продължат терапевтичната интервенция, дори когато терапевтът не присъства.
Ролята на терапията за сензорна интеграция
Преди 2013 г. ерготерапия обикновено се предлагаше на деца с аутизъм, но сензорната дисфункция не беше част от критериите за разстройство от аутистичния спектър (НАС). През 2013 г., с публикуването на DSM-5, бяха създадени нови критерии и сензорните проблеми бяха добавени към списъка с чертите на аутизма.
Списъкът със сензорни проблеми вече включва хипер- или хипореактивност към стимули (светлини, звуци, вкусове, допир и т.н.) или необичаен интерес към стимули (взиране в светлини, въртящи се предмети и т.н.). Тази промяна се дължи на факта, че повечето хора с аутизъм, включително тези с ниска нужда от подкрепа, имат и/или жадуват за силни реакции на сензорен стимул.
До промяната на критериите, областта на терапията със сензорна интеграция (форма на ерготерапия), се бореше за общо приемане от по-голямата клинична общност. Днес това е по-широко приета форма на терапия и може да се предлага дори от ерготерапевти, които не са специално обучени като специалисти по сензорна интеграция.
Терапията за сензорна интеграция използва набор от техники като люлеене, четкане, скачане, бутане, стискане, търкаляне и излагане на избрани звуци, за да помогне на деца (и възрастни) с проблеми със сензорната обработка, за да се намали тяхната прекомерна реакция към (или нужда от) интензивно физическо усещане.
Ролята на ерготерапиятя в социалните среди
Ерготерапевтите не са непременно обучени в терапия за социални умения, но много тях използват мултидисциплинарен подход, който съчетава трудовата терапия с други традиционни и иновативни инструменти за социално обучение. Например:
- Ерготерапевтите могат да работят върху пространственото съзнание и координация в контекста на дейност на детска площадка като люлеене, игра на улов или катерене. Това дава възможност на ерготерапевта да работи както върху физически, така и върху емоционални/когнитивни умения едновременно;
- Ерготерапевтите използват флортайм терапията – социална/емоционална терапевтична техника, разработена от психолога Стенли Грийнспан. Флортайм терапията включва сензорни техники, които са тясно свързани с традиционната професионална терапия;
- Терапевтите могат да използват някои от същите техники като развлекателните терапевти, като работят, за да участват в дейности като програми за летни лагери, плуване, отборни спортове и каране на велосипед.
Ерготерапия за възрастни с аутизъм
Много възрастни с аутизъм получават ерготерапия. За някои ерготерапията е инструмент за изграждане на умения за ежедневен живот като готвене, почистване, обличане, сгъване и т.н. За други това е средство за управление на стреса, изграждане на физическа издръжливост или повишаване на уменията за развлечение.
Заключение
Когато търсите или оценявате ерготерапевтите, важно е да определите дали терапевтът има опит и обучение в работата с хора с аутизъм. Аутизмът е доста различен от другите разстройства на развитието и е изключително важно терапевтът на вашето дете да разбира и да може да общува добре с вашето дете.
В много случаи обучен и лицензиран терапевт ще създаде програма за терапия и след това ще прехвърли ежедневната работа на родителите. Докато лицензираният терапевт може и трябва да поставя цели и да избира подходящи терапевтични подходи, то родителите трябва да работят ежедневно с детето, за да поддържат и развиват уменията му.
За терапии иконсултации можете да се свържете с мен тук.
