Разбирането на емоциите е неразделна част от нашите социални взаимодействия с другите. Способността да идентифицираме нашите емоции ни позволява да изразяваме себе си пред другите и да регулираме емоциите си функционално. От друга страна, способността да разпознаваме емоциите на другите ни позволява да реагираме на поведението им по социално подходящ начин.
Тъй като децата с аутизъм може да имат трудности при идентифицирането и предаването на емоциите си, това може да доведе до изблици на гняв, сривове, агресивно поведение или оттегляне. Затова ето някои начини, които можем да използваме, за да им помогнем да разпознаят собствените си емоции и впоследствие да им помогнем да ги управляват (Davis-Pierre, 2022; Raising Children Network, 2022).
Научете детето за различните видове емоции
Преди да помогнете на децата да идентифицират своите емоции, те трябва да са наясно с различните видове емоции. Могат да се използват снимки или видеоклипове (истински лица или анимационни изображения) на различни видове емоции, за да ги подложите на различни емоции. Важно е да започнете с основните емоции (напр. щастлив, тъжен, ядосан, уплашен), преди да преминете към по-сложни емоции, подходящи за възрастта (напр. объркан, смутен, разочарован). Изражението на лицето и физическите симптоми за различните емоции могат да бъдат подчертани, за да се задълбочи тяхното разбиране.
Например, когато описват чувството на гняв на децата, родителите могат да посочат, че веждите на човека са сбръчкани, устата му е в права линия, юмруците му са стиснати и сърцето му бие по-бързо. Ако е възможно, различните мисли в ума на ядосания човек също могат да бъдат обяснени (напр. „Не искам да правя това“, „това е толкова несправедливо“). Родителите могат сами да изиграят тези изражения на лицето и езика на тялото и да насърчат детето да ги имитира. Това може да се направи пред огледало, за да може детето да види и собствените си изражения. Тъй като различните индивиди изпитват и изразяват една и съща емоция по различен начин, характеристиките, които са СПЕЦИФИЧНИ за тяхното дете, трябва да бъдат подчертани, за да помогнат на детето да разбере СОБСТВЕНИТЕ си емоции.
Научаването на емоциите може да стане чрез забавни дейности и игри, за да се повишат техните интереси. Например дейности като рисуване на изражения на лицето и езика на тялото или оцветяване на лица (напр. червено за ядосани, синьо за тъжни) и игри като емоционално бинго или емоционални шаради (т.е. правене на изражение на лицето, което другият човек да познае емоцията).
Освен това разбирането на интензивността на емоциите също е от решаващо значение. Стълба, снимка с термометър или скала на Ликерт (от 1 до 5) могат да се използват, за да помогнат на децата да опишат емоциите си по-точно. Например, даването на 1 по скалата на Ликерт означава, че не са тъжни, а 5 означава, че са изключително тъжни.
След като успеят да маркират различни емоции, социалните истории могат да бъдат използвани, за да им помогнат да разберат кога изпитват тези емоции. Тези социални истории могат да бъдат персонализирани според това, което детето преживява в ежедневието си. Това им помага да са наясно със ситуациите, които могат да предизвикат определени емоции, което впоследствие им позволява да се научат да управляват тези емоции, когато възникнат ситуациите.
Включете емоциите в ежедневието
Излагането на децата на емоции в ежедневните взаимодействия им помага да обобщят знанията си за различните емоции и способността си да ги разпознават в реалния живот. Например, родителите могат да коментират емоциите, показани от герои по телевизията или в книгите и да говорят защо героите се чувстват така.
Родителите могат също изрично да маркират собствените си емоции и да преувеличат емоционалните си реакции. Освен това родителите могат да посочат емоциите на детето си, дори когато детето им не изразява вербално емоциите си, а показва поведенчески знаци за определени емоции. Например, ако родителите забележат, че детето им се усмихва и се смее, родителите може да кажат на детето си какво чувства (напр. чувства се щастливо). Чрез постоянно идентифициране на емоциите в ежедневието, детето подобрява способността си да разпознава емоции в естествени условия.
Като цяло, идентифицирането на собствените ни емоции е първата стъпка към емоционалното регулиране и поддържането на положителни социални взаимодействия с другите. Като ги излагаме постоянно на характеристиките на различни емоции в историите или в реалния живот, ние помагаме да се повиши тяхната осведоменост за собствените им емоции, което им позволява да се справят с тези емоции по подходящ начин. Важно е да се отбележи, че въпреки че децата с аутизъм може да не изразяват вербално емоциите си, те ги изпитват и ние трябва да ги проверяваме редовно и да потвърждаваме чувствата им.
За консултации и терапии можете да се свържете с мен тук.
