Когато става въпрос за развитието на дете, когнитивното забавяне може значително да повлияе на способността му да достигне важни етапи от развитието. Двете нарушения, които обикновено се свързват със забавяне на когнитивното развитие, са нарушения от аутистичния спектър (НАС) и разстройство на интелектуалното развитие (ИН – ителектуална недостатъчност). Тази статия ще обсъди класификациите DSM-5 и DSM-4, диагностичните критерии и терапиите за тези нарушения.
Забавянето на когнитивното развитие
Когнитивното забавяне, известно още като глобално когнитивно забавяне, се отнася до значително увреждане на интелектуалните функции, което засяга цялостното когнитивно развитие на индивида. Това забавяне може да се прояви по различни начини, като трудности при решаването на проблеми, разбирането на инструкциите и придобиването на нови умения. Може да се наблюдава в различни етапи от живота, включително в ранна детска възраст.
Има различни видове забавяне на когнитивното развитие, които могат да засегнат отделните хора. Тежестта и специфичните характеристики на тези забавяния могат да варират значително от човек до човек. Някои често срещани типове когнитивни забавяния включват:
Когнитивни забавяния при кърмачета
Ранното идентифициране на когнитивните забавяния при кърмачета е от решаващо значение за навременната намеса. Признаците на когнитивно забавяне при кърмачетата могат да включват затруднения с двигателните умения, езиковото развитие и социалните взаимодействия. Родителите и лицата, които се грижат за тях, трябва да бъдат предпазливи и да потърсят ранна помощ, ако забележат забавяне в развитието.
Нарушения от аутистичния спектър според DSM-5
Специалистите по психично здраве широко използват DSM-5 (Диагностичен и статистически наръчник за психични разстройства, 5-то издание) като диагностичен наръчник. DSM-5 характеризира нарушения от аутистичния спектър (НАС) като разстройство на неврологичното развитие с постоянни дефицити в социалната комуникация и взаимодействие, както и ограничени, повтарящи се модели на поведение, интереси или дейности.
DSM-5 въвежда концепцията за спектър, като признава, че НАС може да се прояви по различен начин при всеки индивид. Сега диагнозата е категоризирана в три нива на тежест: ниво 1 (изискваща подкрепа), ниво 2 (изискваща значителна подкрепа) и ниво 3 (изискваща много значителна подкрепа).
Ранната диагностика и намеса са критични за децата с аутизъм, за да им се помогне да развият основни умения и да подобрят качеството си на живот. Терапията с приложен анализ на поведението (ABA), логопедията, трудовата терапия и обучението за социални умения са някои от често използваните подходи за терапия на когнитивно забавяне при хора с НАС.
Нарушение на интелектуалното развитие според DSM-5
Диагностичните критерии за нарушение на интелектуалното развитие или интелектуална недостатъчност (ИН) са предоставени от DSM-5, който го характеризира със значителни ограничения в интелектуалното функциониране и адаптивното поведение. Обикновено идентифицираме ИН по време на периода на развитие и това засяга способността на индивида да функционира в ежедневието си.
Диагностичните критерии за ИН в DSM-5 включват дефицити в интелектуалното функциониране и дефицити в адаптивното функциониране. Интелектуалното функциониране обикновено се оценява с помощта на стандартизирани тестове за интелигентност, като IQ резултат под 70 показва значително увреждане. Адаптивното функциониране се отнася до способността на човек да отговаря на ежедневните изисквания на живота, като комуникация, самообслужване и социални взаимодействия.
Интелектуалнта недостатъчност може да има различни причини, включително генетични заболявания (като Синдром на Даун или Синдром X), пренатално излагане на токсини или инфекции, усложнения по време на бременност или раждане и фактори на околната среда.
Тежестта на ИН се определя от нивото на подкрепа, от която човек се нуждае, за да функционира в ежедневието си. DSM-5 класифицира ИН в четири нива на тежест:
Лека интелектуална недостатъчност
Индивидите с лека ИН обикновено имат IQ резултат, вариращ от 50-70. Те могат да получат леко изоставане в развитието според DSM-5 по отношение на когнитивни, социални и комуникационни умения, но често могат да функционират самостоятелно с минимална подкрепа.
Умерена интелектуална недостатъчност
Индивидите с умерена ИН имат IQ резултат, вариращ от 35-49. Те често се нуждаят от помощ с ежедневните си задачи и може да имат недостатъци в интелектуалните, социалните и комуникационните умения.
Тежка интелектуална недостатъчност
Индивидите с тежка ИН имат IQ резултат, вариращ между 20-34. Те се нуждаят от обширна подкрепа и надзор във всички области на ежедневния живот поради когнитивни и адаптивни недостатъци.
Дълбок интелектуална недостатъчност
Индивидите с дълбока ИН имат IQ резултат под 20. Те имат сериозни увреждания в интелектуалното и адаптивното функциониране и се нуждаят от постоянна подкрепа и грижи, за да посрещнат ежедневните си нужди.
Важно е да се отбележи, че диагнозата интелектуална недостатъчност не се основава единствено на IQ резултати. Оценката трябва също така да оцени адаптивното функциониране на лицето, включително способността му да се справя с ежедневните отговорности.
Терапията и подкрепата за лица с интелектуална недостатъчност обикновено включват мултидисциплинарен подход, включително специални образователни програми, терапия (като логопедична терапия, трудова терапия и физиотерапия) и поддържащи терапии за подобряване на адаптивните умения и независимостта. Ранната интервенция играе решаваща роля за максимизиране на потенциала на хората с ИН чрез предоставяне на целенасочена подкрепа и интервенции по време на периода на развитие.
Освен това е важно да се осигури подкрепяща среда и да се разработят индивидуални планове, които отговарят на уникалните нужди и силни страни на всеки човек с интелектуална недостатъчност. Това може да включва прилагане на помощни технологии, модифициране на учебни материали и насърчаване на включването и приемането в общността.
Семейната подкрепа е безценна за хората с ИН. Групите за образование, консултиране и подкрепа могат да помогнат на семействата да разберат проблемите на ИН и най-добрите методи за подпомагане на техните близки. Усилията за застъпничество и ресурсите на общността също са важни за насърчаване на включването и подобряване на цялостното качество на живот на хората с ИН.
Сравнение с DSM-IV на нарушения от аутистичния спектър
В DSM-4 нарушение от аутистичния спектър (НАС) е категоризирано като первазивно разстройство на развитието (ПРР). ПРР обхваща няколко разстройства, включително аутистично разстройство, разстройство на Аспергер и первазивно разстройство на развитието – неуточнено по друг начин.
Критериите DSM-4 за НАС изискват наличието на качествено увреждане в социалното взаимодействие и комуникация, както и наличието на ограничено, повтарящо се поведение. Въпреки това, DSM-5 обедини тези отделни категории в една диагноза на НАС, подчертавайки спектъра на разстройството.
Разбирането на нуждите и способностите на човек е по-лесно с DSM-5, защото се фокусира върху тежестта на симптомите и функционалните нива. Промяната в диагностичните критерии накара специалистите да диагностицират някои пациенти с первазивно разстройство на развитието – неуточнено по друг начин и разстройство на Аспергер с НАС ниво 1.
Терапия и подкрепа при забавяне в когнитивното развитие
Ранната интервенция е от решаващо значение, когато става въпрос за терапия при забавяне на когнитивното развитие. Ранното идентифициране и оценка може да доведе до подходящи интервенции, предназначени да отговорят на специфичните нужди на индивида.
Възможностите за терапия при когнитивно забавяне варират в зависимост от индивида и неговите специфични нужди. Някои често използвани подходи включват:
Ранна интервенция
Тя може да предостави подкрепа и терапия за бебета и малки деца с когнитивни забавяния, като се фокусира върху области като комуникация, двигателни умения и социално взаимодействие.
Специално образование
Специализираните образователни програми могат да подкрепят лица с когнитивно забавяне в придобиването на основни академични и функционални умения.
Терапии при забавяне на когнитивното развитие
Различни терапии, като речева терапия, трудова терапия и физиотерапия, могат да помогнат на хората да развият и подобрят специфични умения, които са засегнати от когнитивно забавяне.
Лекарства
В някои случаи лекарите могат да предписват лекарства за справяне със съпътстващи състояния или симптоми, свързани със забавяне на когнитивното развитие, като синдром на хиперактивност и дефицит (СХДВ) или тревожност.
Подкрепа на родители и лица, които се грижат за тях
Родителите и лицата, които се грижат за тях, могат по-добре да разбират и подкрепят децата с когнитивно изоставане с ресурси и подкрепа.
Когато терапевтирате някой с когнитивно забавяне, важно е да запомните, че трябва да се вземат предвид нуждите на всеки човек. Редовното наблюдение, текущата оценка и корекциите на плана за терапия, ако е необходимо, са от съществено значение за оптимални резултати.
Нарушения в развитието според DSM-5
DSM-5 признава нарушението в развитието (НР) като широка категория, която обхваща различни разстройства на неврологичното развитие. НР се отнася до значителни увреждания във физическото, когнитивното, езиковото или социално-емоционалното функциониране, които възникват по време на периода на развитие.
DSM-5 очертава специфични критерии за диагностициране на нарушение в развитието, което включва дефицити или увреждания в множество области на функциониране. Тези области могат да включват интелектуално функциониране, адаптивно поведение, комуникационни умения, двигателни умения или социални взаимодействия.
За разлика от специфични разстройства като нарушения от аутистичния спектър (НАС) или изоставане на интелектуалното развитие, нарушениетов развитието е по-широк термин, който обхваща различни състояния, които водят до значително глобално забавяне на развитието според DSM-5 или увреждания.
Някои примери за състояния, които попадат в категорията нарушение в развитието в DSM-5, включват:
Нарушения от аутистичния спектър (НАС)
Индивидите с НАС показват дефицити в социалната комуникация и взаимодействие, както и ограничени и повтарящи се модели на поведение. НАС попада в категорията Нарушение в развитието, тъй като включва увреждания в множество области на функциониране.
Нарушение в интелектуалното развитие
Нарушение в интелектуалното развитие е разстройство на интелектуалното развитие според DSM-5, което характеризира значителни ограничения в интелектуалното функциониране и адаптивното поведение, засягащи множество аспекти от функционирането на човека и обикновено възникващи по време на периода на развитие.
Комуникационни нарушения
Комуникационните нарушения, като говорни и езикови увреждания, могат да бъдат класифицирани като нарушение в развитието, ако водят до значително забавяне или увреждане на комуникационните умения. Тези разстройства могат да повлияят на способността на човек ефективно да предава мислите си и да разбира другите.
Двигателни нарушения
Двигателните нарушения, които водят до значителни увреждания на двигателните умения, могат да се считат за увреждания в развитието. Примери за такива разстройства са нарушение на координацията на развитието или нарушение на стереотипното движение.
Тези нарушения могат да повлияят на способността на човек да извършва координирани движения или да контролира ефективно тялото си.
Специфични нарушения на обучението
Нарушенията в ученето като дислексия или дискалкулия могат да се считат за нарушение в развитието, ако значително влошават академичните постижения. Тези нарушения могат да засегнат четенето, писането, математиката или други специфични области на обучение.
За да диагностицират и терапевтирате нарушение в развитието, специалистите изискват пълна оценка на интелектуалното, адаптивното и социално-емоционалното функциониране на пациента. Подходите за терапия могат да включват комбинация от интервенции, включително специално образование, терапия и услуги за подкрепа, съобразени със специфичните нужди.
Пациентите с нарушение в развитието се нуждаят от ранно откриване и терапия, за да се подобри тяхното развитие и цялостното качество на живот. Подкрепата от семейството, преподавателите, здравните специалисти и общността играе жизненоважна роля за улесняване на растежа и развитието на хората с нарушение в развитието.
Терминът „нарушение в развитието“ има правни и социални последици извън обхвата на DSM-5.
За консултации и терапии можете да се свържете с мен тук.
