„Ако му дадем картинки, никога няма да проговори.“ „Ще свикне да посочва и ще стане мързелив.“ „Нека първо опитаме само с речта, а картинките – ако нищо друго не помогне.“
Тези думи са сред най-честите, които чуваме от родители, когато за първи път предложим алтернативна комуникация при деца, които не говорят или говорят много малко. Страхът е напълно разбираем. Родителите мечтаят да чуят гласа на детето си, да чуят „мамо“, „обичам те“, „искам“. И всичко, което изглежда като „заобикаляне“ на речта, ги плаши.
Но този страх се основава на мит. Десетилетия изследвания показват ясно: алтернативната и допълваща комуникация не пречи на проговарянето. Напротив – при много деца тя го подкрепя.
В тази статия ще обясним какво представлява алтернативната и допълваща комуникация, откъде идва митът, че тя спира речта, какво показва науката, как картинките и жестовете помагат на детето и кога е подходящо да се въведат. Защото всяко дете има право да бъде чуто – още днес, а не само тогава, когато проговори.
Какво е алтернативна и допълваща комуникация?
Алтернативната и допълваща комуникация (АДК; на английски Augmentative and Alternative Communication – AAC) включва всички начини за общуване, които допълват или заместват говоримата реч.
- Допълваща означава, че тя се използва заедно с речта – за да я подкрепи, да я направи по-ясна или да помогне, когато думите не стигат.
- Алтернативна означава, че тя се използва вместо речта – когато детето все още не говори или речта му е много ограничена.
Важно е да се разбере, че самите ние използваме допълваща комуникация всеки ден – махаме за „чао“, кимаме, посочваме, пишем съобщения, използваме емотикони. Никой не смята, че това ни пречи да говорим.
Видове алтернативна комуникация при деца
Комуникация без помощни средства
- жестове – естествени (посочване, махане, кимане) и специално научени;
- знаци – прости знаци за думи като „още“, „край“, „помогни“, „ям“, „пия“;
- мимика и език на тялото.
Комуникация с помощни средства с нисък технологичен клас
- картинки и снимки – на предмети, храни, играчки, дейности, хора;
- комуникационни табла и папки – подредени картинки, които детето посочва;
- визуални графици – последователност от картинки, които показват какво предстои през деня;
- системи за размяна на картинки – детето подава картинка на възрастния, за да поиска нещо. Най-известният пример е PECS (Picture Exchange Communication System).
Комуникация с помощни средства с висок технологичен клас
- комуникационни приложения за таблет;
- устройства с гласов изход, които „казват“ думата, когато детето натисне символа.
Изборът на средство зависи от възрастта, възможностите, интересите и нуждите на детето и се прави след оценка от специалист.
За кои деца е подходяща алтернативна комуникация?
Алтернативната комуникация при деца може да помогне на всяко дете, което не може да изрази нуждите и мислите си достатъчно чрез речта. Например на деца с:
- разстройство от аутистичния спектър;
- синдром на Даун;
- детска церебрална парализа;
- детска вербална апраксия;
- езиково нарушение на развитието;
- интелектуални затруднения;
- общо забавяне в развитието;
- генетични синдроми, свързани с нарушения на речта;
- временни трудности, при които детето се фрустрира, защото не може да бъде разбрано.
Не е нужно детето да има диагноза, за да започне да използва алтернативна комуникация. Достатъчно е то да има нужда да общува повече, отколкото речта му позволява в момента.
Митът: „Картинките ще попречат на детето да проговори“
Откъде идва този страх?
Логиката изглежда проста: ако детето може да получи това, което иска, с картинка, защо би полагало усилие да го каже? Звучи разумно. Но тази логика пропуска едно основно нещо – как всъщност децата учат да говорят.
Децата не проговарят, защото „нямат друг избор“. Те проговарят, защото общуването работи – защото откриват, че когато изразят нещо, другият ги разбира и отговаря. Колкото повече успешно общуване преживява детето, толкова повече иска да общува. А речта е най-бързият и най-удобният начин за това – щом детето е способно на нея, то я предпочита.
Какво показват изследванията?
Въпросът дали алтернативната комуникация пречи на речта е изследван многократно.
В често цитиран преглед на научни изследвания, публикуван през 2006 г. от Millar, Light и Schlosser, са анализирани проучвания с деца и възрастни с нарушения в развитието, които използват алтернативна и допълваща комуникация. Нито един от участниците не е показал намаляване на речта след въвеждането на АДК, а при повечето е наблюдавано увеличаване на говоримата реч – макар и често умерено.
Систематичен преглед от 2008 г. (Schlosser и Wendt), фокусиран специално върху деца с аутизъм, също не открива негативен ефект на алтернативната комуникация върху речта, а в редица случаи – известно подобрение.
Американската асоциация за реч, език и слух (ASHA) също подчертава, че АДК не пречи на развитието на речта и че не е нужно детето да „отговаря на определени условия“ или да „достигне определено ниво“, за да започне да я използва.
Какво не обещават изследванията?
Честността е важна. Изследванията не показват, че картинките „карат“ всяко дете да проговори. При някои деца речта се развива значително, при други – по-малко, а при някои децата продължават да общуват основно чрез алтернативни средства. Това зависи от причината за трудностите и от индивидуалните възможности на детето.
Но изследванията ясно показват едно: алтернативната комуникация не отнема нищо от речта. А дава на детето нещо безценно – възможност да общува още сега.
Защо алтернативна комуникация при деца всъщност помага на речта?
Детето разбира силата на общуването
Когато детето подаде картинка на ябълка и веднага получи ябълка, то научава нещо фундаментално: „Когато изразя какво искам, хората ме разбират и ми отговарят.“ Това е основата на всяко общуване – и на речта.
Намалява фрустрацията
Детето, което не може да се изрази, често се разочарова, плаче, крещи, удря или се оттегля. Много от тези поведения са опит за общуване, когато думите липсват. Когато детето получи начин да бъде разбрано, сривовете често намаляват значително – а спокойното дете учи по-лесно, включително и да говори.
Детето чува думата всеки път
При правилно използване на алтернативната комуникация възрастният винаги казва думата на глас: детето подава картинка на топка – възрастният казва „Топка! Искаш топка“. Комуникационното устройство също „казва“ думата. Така детето чува думата многократно, в точния момент, когато е най-мотивирано да я научи.
Визуалната подкрепа улеснява разбирането
Много деца, особено децата от аутистичния спектър, обработват визуалната информация по-лесно от слуховата. Думата „отиваме навън“ изчезва във въздуха за секунда. Картинката остава – детето може да я погледне, да я разбере и да се подготви.
Намалява натиска
Когато детето не е притиснато да говори, за да получи нещо, тревожността намалява. А много деца проговарят тъкмо когато натискът изчезне.
Изгражда език, а не само думи
Комуникационните табла и приложения могат да съдържат не само съществителни, но и глаголи, прилагателни, думи като „още“, „не“, „край“, „помогни“, „мой“. Така детето може да започне да съчетава символи – „искам още сок“ – и да изгражда езикови структури, които по-късно ще използва и в речта.
Други митове за алтернативната комуникация при деца
Мит: „Детето е твърде малко за алтернативна комуникация.“
Няма „минимална възраст“. Алтернативната комуникация може да се въвежда още в ранна детска възраст – колкото по-рано детето получи начин да общува, толкова по-добре.
Мит: „Детето трябва първо да е готово – да разбира картинки, да може да седи и да внимава.“
Не са нужни „предпоставки“. Алтернативната комуникация може да се адаптира към всяко дете – от прости реални предмети и снимки до сложни комуникационни системи. Специалистът избира подходящото начало.
Мит: „Алтернативната комуникация е последна възможност, когато всичко друго се е провалило.“
Напротив – тя е най-ефективна, когато се въвежда рано, заедно с работата по речта, а не след години на безуспешни опити.
Мит: „Ако използва таблет, ще стане зависимо от екрана.“
Комуникационното приложение не е развлечение – то е „гласът“ на детето. Използва се за общуване с хора, а не за пасивно гледане. Добрата практика е устройството да бъде само за комуникация, без игри и филмчета.
Мит: „Жестовете ще заместят думите завинаги.“
Децата, които могат да говорят, постепенно сами заменят жестовете с думи – точно както бебетата спират да посочват, когато проговорят. Жестът е мост, а не стена.
Как изглежда работата с алтернативна комуникация при деца на практика?
Оценка
Специалистът оценява как детето общува в момента, какво разбира, какви са двигателните му възможности, какво го мотивира и кои средства биха били най-подходящи.
Избор на средство
За едно дете най-подходящо начало може да са снимки на любимите му храни и играчки. За друго – прости жестове. За трето – комуникационно приложение. Често се комбинират няколко средства.
Започване с мотивиращото
Първите картинки или знаци са свързани с нещата, които детето обича най-много – любимата храна, играчката, играта. Така то бързо разбира, че общуването си струва.
Моделиране
Възрастните използват средството сами, докато говорят с детето – посочват картинките, докато казват думите. Детето учи, като наблюдава, точно както учи речта, като слуша.
Постепенно разширяване
С времето се добавят нови думи, нови ситуации и нови хора, с които детето общува.
Включване на семейството и градината
Алтернативната комуникация работи, когато се използва навсякъде – у дома, в градината, на площадката, при баба. Затова специалистът обучава и родителите, и учителите.
Алтернативна комуникация при деца в детската градина и училището
Алтернативната комуникация дава най-добри резултати, когато детето може да я използва навсякъде, а не само в кабинета и у дома. В детската градина визуалният график помага на детето да разбере режима и да се подготви за преходите – от игра към хранене, от хранене към сън. Комуникационната табла или приложението му позволяват да поиска вода, да каже, че иска до тоалетна, че му е студено или че нещо го боли. Така детето е по-спокойно, по-самостоятелно и по-включено в групата.
Важно е учителите да познават средствата, които детето използва, и да ги използват последователно. Специалистът може да подготви кратки насоки за екипа в градината или училището и да помогне картинките и символите да бъдат еднакви навсякъде. В България децата, които имат нужда, могат да получат и допълнителна подкрепа за личностно развитие в образователната институция – алтернативната комуникация може да бъде част от тази подкрепа.
Когато връстниците също разбират как общува детето – например като му предлагат избор с картинки или използват прости жестове, – общуването между децата става по-лесно, а детето се чувства прието.
Ролята на специален педагог и логопед
Изборът и въвеждането на алтернативна комуникация изискват познания и опит. Най-добри резултати се постигат, когато специален педагог и логопед работят заедно.
- Логопедът оценява речта и езика, следи развитието на говоримата реч и подбира езиковото съдържание на комуникационната система.
- Специалният педагог оценява цялостното развитие, вниманието, мотивацията, поведението и уменията за учене, подкрепя въвеждането на системата в ежедневието и обучава семейството и учителите.
В нашата практика работим в екип с клиничен логопед – за да може алтернативната комуникация и работата по речта да вървят ръка за ръка.
Често задавани въпроси
Ако детето ми използва картинки, ще спре ли да опитва да говори?
Изследванията не показват такъв ефект. Децата, които могат да говорят, предпочитат речта, защото е по-бърза и удобна. Картинките им помагат да общуват, докато речта се развива.
На каква възраст може да започне алтернативна комуникация при деца?
На всяка възраст. Колкото по-рано, толкова по-добре.
Детето ми казва няколко думи. Има ли нужда от алтернативна комуникация?
Може би. Ако детето има много повече да каже, отколкото думите му позволяват, или се фрустрира, защото не го разбират, допълващата комуникация може да му помогне, докато речта се развива.
Кое е по-добро – картинки, жестове или приложение?
Няма универсален отговор. Изборът зависи от детето и се прави след оценка. Често най-добрият вариант е комбинация.
Трябва ли детето да има диагноза?
Не. Достатъчно е детето да има нужда да общува повече, отколкото речта му позволява.
Всяко дете има право на глас – още днес
Алтернативната комуникация при деца не е отказ от речта. Тя е мост към нея – и мост към детето още сега, докато думите все още идват. Тя дава на детето възможност да каже „искам“, „не“, „помогни“, „още“, „обичам те“ – и да бъде чуто.
Ако се страхувате, че картинките ще попречат на детето да проговори, знайте: науката е на ваша страна. А ако детето ви се фрустрира, защото не може да се изрази, не чакайте. Всеки ден без начин за общуване е ден, в който детето не може да каже какво мисли и чувства.
Запишете час за консултация със специален педагог Стефка Димитрова в кабинетите ни в София и Пловдив. Ще оценим как общува детето ви, ще изберем заедно най-подходящите средства и ще ви покажем как да ги използвате у дома – в екип с клиничен логопед, за да вървят алтернативната комуникация и речта ръка за ръка.
👉 Запишете час за консултация тук…
Когато детето бъде разбрано, то иска да общува още повече.
Информацията в тази статия е с образователна цел и не замества индивидуална консултация и оценка от специалист.
