Много родители са преживели ситуации, в които едно ходене до супермаркета се превръща в бойно поле. На път сте да платите за покупките си, когато детето ви забелязва блестящ бонбон на рафтовете и внимателно го поставя в пазарската количка, стискайки палци, че вие няма да забележите. Но Вие го виждате! Отхвърляйки молбата му, тя бързо ескалира в борба за власт и то е на крачка от това да изплачи очите си и да се гърчи на пода.
За повечето родители причините за това поведение често са ясни. Не е загадка, че малкият Митко се разстрои, защото не можа да опита вкусотията, за която жадуваше цяла седмица, което доведе до избухването му. Но за родителите на дете с аутизъм често е по-трудно да определят първопричината за определено поведение. Тъй като децата с аутизъм са силно чувствителни към различните видове приноси в тяхната среда, родителите са принудени да бъдат свръхбдителни по всяко време.
В тази статия ще дам малко представа за това как да разпознаете и разграничите истерията при аутизъм и срив при аутизма, както и стратегии за подпомагане на родителите при управлението на тези ситуации.
Какво е истерия?
Истерията по същество се проявява, когато нуждите или желанията на детето са отхвърлени, отложени или обезпокоени. Тези истерични избухвания обикновено се наблюдават по време на прословутите „ужасни двойки“, което е етап, който обикновено продължава до 4-годишна възраст.
През първите няколко години от живота им мозъците на децата се развиват бързо, както и способността им да усвояват основни социални и емоционални умения. Малките деца от тази възрастова група започват да налагат доминация чрез процес, наречен „тестване на граници“, това е, когато детето постоянно тества границите и прилага дразнители, за да види как родителите или полагащите грижи за него ще реагират на забранени действия. Колкото и вбесяващо да е това предизвикателство, то всъщност е знак, че детето ви е в правилния път на развитие.
Когато се задълбучим защо възникват тези истерични избухвания, важно е да вземем предвид типичното развитие и да разберем защо в малките деца тиктакат бомби със закъснител:
- Тревожност от раздяла! Малките деца постоянно изискват вниманието на своите родители или лицата, които се грижат за тях. Те се вкопчват здраво в обич, умора или страх. Пренебрегването, противопоставянето или модифицирането на техните желания със сигурност ще се възприеме като заплаха.
- Префронталната кора, центърът на мозъка, отговорен за емоционалната регулация и социалното поведение, не е узрял напълно – следователно им липсва способността да се саморегулират и са зависими от родителите или лицата, които се грижат за тях, за да ги успокоят.
- Те имат нарастващо желание да станат независими, но неразвитите им двигателни и когнитивни умения правят невъзможно действително да БЪДАТ независими.
- Все още развиващите се речеви и езикови умения правят общуването на желания/нужди предизвикателство. Те се разочароват, опитвайки се да бъдат разбрани.
- Израствайки в непознат свят, малките деца непрекъснато изследват и развиват все по-голямо разбиране и толерантност към своя свят. Не е лесно да изпитваш големи емоции в малко тяло, това често предизвиква безпокойство и е съкрушително. Това безпокойство и липса на контрол често водят до изблици на гняв, когато всичко стане твърде голямо за управление.
Определящата характеристика на избухването е, че поведението на детето обикновено остава, когато получи внимание за него, но ще изчезне, ако разбере, че е игнорирано. Когато децата избухват, те поддържат ниво на контрол върху поведението си и лесно променят интензивността на избухването си въз основа на обратна връзка от хората около тях. Избухванията отшумяват, когато детето или получи това, което иска, или когато осъзнае, че никакви ритания и крясъци няма да доведат до това, което иска.
Важно е родителите да поддържат ниво на увереност, когато са изправени пред избухване от такова естество. Обикновено, когато родителите се „отдадат“ на избухването на детето си, в замяна на по-тиха вечер, тези деца са по-склонни да повторят поведението следващия път, когато чуят думата „не“, което го прави заучено поведение, което обикновено е по-трудно за управление.
Децата, които имат чести изблици на гняв, често срещат трудности при регулирането на собствените си емоции, свързани с тревожност и гняв. Те могат да бъдат импулсивни в реакциите си и ако не бъдат адресирани по подходящ начин и навреме, постоянните изблици могат да доведат до социално-емоционални затруднения в дългосрочен план.
Овладяване на истерията
Определете целта на истерията
Каква е вътрешната мотивация, която кара детето ви да прибегне до истерия?
- да привлечеш внимание;
- за да получи това, което иска/има нужда;
- отказ от желание/нужда;
- забавен достъп до това, което иска/има нужда.
След като разберете ЗАЩО детето ви избухва, можете да реагирате по-адекватно. Разпознавайте нуждите на детето си в момента, без да им се поддавате.
Нека се опитаме да разрешим затруднението на Митко в магазина за хранителни стоки. Митко наистина искаше този вкусен бонбон, но вече е приел максимално дневната си доза сладки лакомства. Когато му бъде казано „не“, той продължава да се търкаля по пода, предизвиквайки сцена в местния супермаркет (избухване И целенасочено поведение).
Тук имате два избора: да се предадете, преди адът да е настъпил, или да го превърнете в учебно преживяване, като му обясните какво ще направят сладките лакомства със зъбите му. Знам, че като родител може да ви се иска да пресечете това в зародиш, за да спрете истерията, но поемете дълбоко въздух и следвайте тези 4 стъпки.
1 Стъпка: Потвърдете чувствата му
Спокойно, кратко отговорете с „Митко, толкова съжалявам, че си разстроен. Виждам, че си много нещастен, че не си получил този бонбон. Добре е да се чувстваш тъжен.“
2 Стъпка: Предложете избор или пренасочете
Дайте им избор да се успокоят.
Кажете: „Имаш ли нужда мама да те прегърне и да диша с тебе, за да ти помогне да се успокоиш?“ или „Имаш ли нужда от време сам? Така или иначе съм тук, ако имаш нужда от мен.“
Можете също да опитате да ги пренасочите към по-здравословна алтернатива.
Кажете: „Искаш ли, вместо бонбона, плодово кисело мляко? Мисля, че ще бъде също толкова вкусно!“ или „Това тук изглежда по-подходящо за теб, може би искаш да го опитш?“
3 Стъпка: Дайте му място
Ако детето ви вече е твърде разстроено, това, което казвате, няма да стигне до него и то вероятно дори не слуша. Отдалечете се и му дайте място. Не оставайте наоколо и да предоставите на детето си публика, изчакайте, докато отшуми.
Кажете: „Добре, сега ще те оставя малко да се успокоиш. Когато се успокоиш, ще поговорим за това.“
4 Стъпка: Свържете се отново с него, когато е по-спокойно
Когато е готов, свържете се отново с него. Прегърнете го и направете това като възможност за учене, за да го научите на мотивите зад вашите решения. В случая на Митко е свързано с това какво е подходящо за него, какво не е и защо е така.
За консултации можете да се свържите с мен тук.
